Saturday, May 21, 2011

Към новите атеисти

Наскоро един приятел ми се оплака от присмехулниците атеисти, които се правят на по-велики от религиозните, само и само защото не вярват в бог. Мисля, че това е много грешен и напълно ненужен подход. Емпирично е доказано, че има много интелигентни, и много добродетелни хора, които са вярващи. Когато се държим снизходително и предубедено с някого, само защото е вярващ, ние правим същата грешка, която правят религиозните фанатици - създаваме отношение на "ние срещу те", при което още повече поляризираме отношенията ни с религиозните хора, които иначе не са чак толкова лоши, особено в България.


Вместо това е много по-добре да покажем с действията си, че сме мили и добродетелни хора, и да съдим и тях, вярващите, по действията им, а не по това какви се наричат и в какви истории вярват. Теория, която подкрепям, е че повечето хора са вярващи чисто и просто заради социалния аспект - повечето им приятелства зависят пряко или косвено от идеалите, в които вярват (било то християнство, национализъм, или хуманизъм). Ако убедите един християнин, или мюсюлманин, че ако спре да вярва в религията си, няма да остане изолиран от обществото, а ще бъде обкръжен от добри и грижовни хора като вас, чак тогава той би изслушал с интерес аргументите ви; чак когато бъде убеден, че тези, които ще го изолират заради неверието му, могат да бъдат заменени с други, по-добри приятели.

А когато се държите грубо, или снизходително, или направо подигравателно, с който и да е идеалист, това само ще потвърди убеждението му, че в качеството си на вярващ, той няма да бъде обкръжен от грубияни като вас, което може единствено да подсили вярата му.