Разсъждения за Аборта

Предупреждение: написаното по-долу от мен е много цинично и има шанс да обиди някои хора. Не го взимайте прекалено насериозно, нарочно съм го написал по-провокативно, за да предизвикам дискусия.

В рамките на рационалния егоизъм, моралът представлява неписани правила, които група от хора, които взаимодействат помежду си, се съгласяват да спазват, защото спазването на правилата е в интерес на всички. Например, принципът "не убивай други хора" е изгоден на мнозинството, защото никой не иска да бъде убит от по-силен от него човек. Този принцип също така е лесен за спазване, защото не се изисква особено усилие за въздържанието от човекоубийство.

Да, но принципът "не убивай други хора" избледнява, когато става въпрос за аборти. Дали е в интерес на обществото хората да не убиват ембрионите си? Ако случаят е "или ембриона, или майката", по-морално е да се убие бебето, защото майката най-вероятно би липсвала на повече хора, следователно е в интерес на обществото да се извърши аборт.

Ако случаят е "не съм готова да имам дете", вече навлизаме в сиви зони... Ако майката все пак роди бебето и го зареже, или просто не полага никакви грижи за него, детето е много вероятно да стане социопат, който ще е в тежест на обществото. Но това е много краен случай и предполагам, че е рядкост в наши дни. Тук нещата опират до това дали майката има право да реши дали плода й трябва да живее. На мен лично не би ми липсвал един ембрион, и не мисля, че има голям потенциал, статистически погледнато, този ембрион да прерастне в нещо, което ще ми е от полза. А и докато порасте то, аз вече може да съм мъртъв. Следователно, не подкрепям принципа "не прави аборти".

Друга причина да съм против този принцип е, че майките, които убиват собствените си ембриони, не са заплаха за обществото, каквато са тези, които убиват възрастни хора или бебета. Сигурен съм, че една жена, която е правила аборти, не би посегнала на ембриона на жена ми, или на който и да е чужд ембрион.