Когато оправдаеш
недостатъците и пороците на една жена с това, че те са присъщи на всички
жени... когато наречеш действията й "типично женски", ти я лишаваш от
това тя да поеме лична отговорност за поведението си. Отговорността се
предава на групата -- на всички жени. По този начин неморалното
поведение на една жена се нормализира - "Ако всички жени са такива, то
няма какво друго да направим, освен да се примирим с природата им и да
ги приемем за такива, каквито са". По такъв начин мисли сексистът.
Сексизмът е перфектното оправдание на мъжа, който е пристрастен към
"кучките". Ако не беше така, нямаше ли той просто да "скъса" с тях? Но
не, когато "всички жени са такива", той вече не вижда смисъл в
прекъсването на връзката. Сексизмът оправдава лошия му избор.
"Жената прави така и тя е такава!" - а би ли имал куража да минеш от ниво група на ниво индивид?
Би ли казал, че не жената, а Мария прави така? Би ли казал, че не
жената, а Кристина е такава? Ами направи го, ако е така. Недей мрази
жената, мрази Мария и Кристина, или Антоанета и Горица. Мрази индивида
"жена", а не концепцията "жена". Но сексистът продължава да говори:
"Жената трябва да прави това и тя трябва да е такава!"
Той следва слепия си идеал за "истинска жена", без да осъзнава как
същият този идеал заслепява истинските му ценности - тези, които
определят що е добродетел. Защото ако знаеш що е добродетел, ти ще спреш
да търсиш "истинската" жена... ще спреш да оправдаваш "типичната" жена и
ще започнеш да дириш добрата жена, така както дириш добрия приятел.
No comments:
Post a Comment