Черно______и Жълто

Friday, November 7, 2014

Какво Представлява Анархо-капитализма

Тъй като съм член на Българско Либертарианско Общество, мисля, че е редно да разясня накратко на моите близки и приятели какво точно означава "либертарианство" (особено след като един колега ме попита дали това не е някаква секта). Ако си представите една хоризонтална скала, където тоталитаризма е в най-дясната точка, то либертарианството е в точно противоположната посока, най-вляво на тази скала. Повечето хора попадат по средата на тази скала и са доволни в живота им да има известна доза авторитет, където гражданите са принудени да правят неща "за благото" на другите. Либертарианците, от друга страна, винаги се стремят да бутат парадигмата наляво.

Либертарианство <----------------(повечето хора)----------------> Тоталитаризъм

Текущите тенденции са либертарианството да се отъждествява с радикалния капитализъм, но това е само една от възможните либертарианските философии. Ето двата основни принципи на радикалния капитализъм, така както аз ги интерпретирам:

индивидуализъм - свободата да правиш каквото си поискаш, стига да не вредиш на другите. Този принцип произлиза от факта, че всеки човек притежава тялото си. Никой друг не притежава твоето тяло и следователно няма право да се меси в личните ти избори.
принцип на ненасилие - инициирането на насилие е неморално. Важна дума тук е "иницииране", защото либертарианецът смята, че всеки има право на самозащита. Тъй като другите не притежават тялото ти, те нямат право да го ощетяват. От принципа на ненасилие следва, че всяка форма на принуда е неморална. По практически причини е важно да се каже, че този принцип е полезен, когато става дума за дилеми, в които не сме сигурни дали даден акт на физическо насилие е оправдан.

Ще си кажете, че това са общи неща, какво толкова специално? Всеки нормален човек би се съгласил с тези два принципа, а не е почувствал нужда да се нарече "либертарианец". Разликата е там, че анархо-капиталистът свежда индивидуализма и ненасилието до логическите им заключения. Фразите "необходимо зло" и "целта оправдава средствата" за него са невалидни, защото той не приема моралните компромиси, дори когато те са привидно практични. Логическите заключения, до които принципите на радикалния капитализъм водят, са за много хора шокиращи:

Държавата не бива да се меси в личния живот на хората. Много хора не са съгласни с това на практика, защото подкрепят забраната със закон на каквото и да е нещо, което смятат за много вредно (например, наркотиците). Или пък искат да направят нещо задължително за всеки, защото смятат че то е много важно за обществото (например, институционното образование). Либертарианецът предпочита тези неща да не се налагат принудително, а вместо това да се вземат доброволчески мерки срещу вредните неща и в подкрепа на полезните неща.
Свободна конкуренция на обществените услуги. Държавата е неморална институция, защото гражданите са принудени да "плащат" за услуги (чрез данъци), предоставени от държавния монопол. Тези услуги често са некачествени и в повечето случаи гражданинът не се възползва от тях. Примери за това са полицията, здравеопазването, топлоснабдяването, пътната поддръжка, и много други. Дори при наличието на избор на алтернативни доставчици на "държавните" услуги, гражданинът не може да избяга от "дълга" си и ще бъде задължен да плати освен за частната услуга, така и за държавната услуга, от която се е отказал. Анархо-капиталистът е против това задължение и смята, че трябва да се стремим към пълното приватизиране (не концесионно) на обществените услуги. Съществуват много исторически примери, които показват, че почти няма функция на държавата, която да не може да бъде изпълнена добре от частни агенции (като свободното банкиране в Шотландия в периода 1716-1845 и правоприлагането в Исландия в периода 930-1262).
Против външни военни намеси. Войнатата не легитимира насилието. Принципът на ненасилие важи без значение от географската територия, на която се намира човек. Инициирането на насилие е неморално, без значение от това каква униформа носиш и какви идеали изповядваш. Също така, войната е изключително скъпо начинание, което се изплаща от джоба на данъкоплатеца и бъдещите поколения по принуда (без тяхното съгласие). Правото на самозащита от чужди войски се запазва, разбира се. Силната армия и разузнаване са много важни аспекти за една либертарианска територия. Без тях се случва неизбежното, което се наблюдава в няколко класически исторически примера (испанския анархизъм).
Свободен пазар. Пазарът е съвкупността от доброволен обмен на хората, следователно държавата не бива да се меси и там. Свободният пазар е пазар без мито на стоките, без субсидии и без специално отношение към определни индустрии. Също така държавата не бива да принуждава предприемачите да отговарят на определени изисквания, за да може да извършват търговска дейност. В един свободен пазар всеки може да стане търговец, да продава каквото си поиска и да заплаща на служители както се разберат помежду си (няма минимална работна заплата). Цените се определят от търсенето и предлагането. Качеството на стоките се контролира от механизми като свободна конкуренция, бойкот, свидетелства за стандарт, съдебни дела и др. Условията на работниците се контролират от подобни механизми, включително работнически съюзи. Случаите на вреда или измама се разглеждат в съда (да, един от многото частни съдилища).

Както виждате, либертарианството до голяма степен се базира на това какво да не правим (via negativa). Тук няма предписания за действие, няма някаква велика идея, зад която искаме всеки да застане. Ние просто искаме всеки да си гледа работата и да не се бърка в живота на другите и смятаме, че това би довело до минимализиране на страданието и максимизиране на справедливостта. Много хора изказват критика, че либертарианците имат наивна представа за човешката природа, но всъщност ние сме доста скептични и подозрителни и затова не искаме да позволяваме на шепа хора да контролират живота ни - концентрираната власт привлича социопати и корумпира добронамерените хора. Не сме ние тези, които искат да дават възможност на едно политическо малцинство, избрано от необразовано мнозинство, да има властта да управлява всички останали.

Thursday, May 22, 2014

Интервю с група Vokyl

Една вечер в софийския клуб Mixtape попаднах случайно на формацията VOKYL и бях сериозно впечатлен от богатата им музика и безупречното изпълнение. Аз съм човек, който бързо се отегчава, но въпреки това, дълготрайните песни на бандата не спираха да ме изненадват и да поддържат интереса ми. В последствие разбрах, че момчетата записват албум в Zero Project Studio. Не след дълго време и без вдигане на шум, дебютното издание "Аз търся човек" излезе в тираж от 100 броя. Vokyl са група която действа, вместо да плямпа.

На едно от последвалите участия си закупих дебютния албум. Оттогава насам не съм спрял да въртя диска в колата. Изданието съдържа само 7 писти, но това е напълно оправдано, защото средното времетраене на една тяхна песен е около 7 минути. И не е като темпото да е бавно. Композициите са сложни, но няма и следа от претенциозност - всеки мотив си седи на мястото и изпълнява специфична роля, а припевът идва точно навреме, за да сглоби темите в цялостно запомнящо се парче. Текстовете са български и се открояват добре. Друг език не би се вързал по-добре с музиката на Vokyl, защото често ритъмът е в триплети или в неравноделен такт, присъщ за българското народно творчество. Темите на текстовете изглеждат философски и звучат поетично, в добрия смисъл (по онзи автентичен аутсайдерски начин, характерен за Ницше). Записът на албума е качествен и звукът е доста подходящ за стила на Vokyl, който те определят като "Melodic/Progressive Death metal".

Предната обложка на албума

Sparx: Здравейте. Освен по ваши участия, къде другаде може да бъде закупен албумът?

Явор В.: Здрасти. Всеки, който желае да се сдобие с албума, трябва да се свърже с нас (vokyl@abv.bg), без значение от кой град е. Сами разпространяваме диска, за да избегнем участието на какъвто и да е посредник.

Sparx: Как протече процесът на записите? Какви бяха предизвикателствата?

Явор В.: Записите се проточиха твърде дълго – почти половин година. През този период прекарахме общо около десет дена в студиото. Предимството е, че имахме възможност спокойно да обмисляме и коригираме това-онова в процеса на работа, а освен това, всеки от нас разполагаше с достатъчно време за индивидуална подготовка.
Срещнахме множество трудности поради нашата неопитност. За пръв път се заловихме със студийни записи и скоро осъзнахме, че това е съвсем ново и високо стъпало в развитието на една група. Изисква се голяма прецизност във всяко отношение. Ако на репетиции и концерти сме били относително доволни от себе си, то в студиото нещата стояха различно – всеки детайл, неточност ли грешка изпъкваше с дразнеща яснота. Изглежда висококачественият звук изисква музикантите също да са на високо равнище. За пореден път благодарим на Владимир Бочев от Zero Project Studio за професионализма, търпението и подкрепата. Владо е човек, който не мирясва докато това, с което се е заловил, не зазвучи перфектно. Признавам, че често се случваше да ни обръща внимание върху недоизмислени моменти от песните, за които не бяхме си давали сметка и дори сам да предлага подходящи решения. По негов съвет направихме немалко промени в парчетата, които им придадоха завършеност и оригиналност.

Sparx: Колективно ли композирате песните? На живо по време на репетиции, или от разстояние, вкъщи?

Явор В.: Обикновено по отделно съчиняваме единични теми или групи от рифове, а после тримата (Никола и Яворовците) се събираме и сглобяваме нещо цялостно, което скоро се оформя в песен. Накрая показваме на Здравко какво ново сме измислили, а той се включва на репетициите. На когото му хрумне някаква идея за промяна или добавка, споделя с другите и заедно решаваме как да постъпим. Разбира се, понякога имаме разногласия.

Sparx: Колко време приблизително работите над една песен?

Явор В.: Най-точни впечатления имам от работата върху една от новите ни песни, понеже си поставих за цел да следя колко време ще ни е нужно да я завършим. Оказа се, че за пет-шест репетиции беше готова. Разбира се, тук не се включва процесът на композиране и сглобяване, който може да се проточи много. Зависи дали песента успява да поддържа интереса ни. Няколко парчета изобщо не стигнаха до репетиционната, но това е съвсем в реда на нещата.

Sparx: Кое избутва песните ви към по-голяма сложност: техниката на свирене, или идеите, които се сформират в съзнанието?

Явор В.: Вероятно и двете. Все пак „сложните” идеи изискват добра техника. Случвало се е да ни хрумне нещо, което все още не е по силите ни да осъществим. Освен това, сложността не е синоним на оригиналност и качество, така че трябва да се внимава с нея.
Явор М.: Като цяло се стремим да композираме неща, които рядко може да се чуят, най-вече на българската ъндърграунд сцена. Гледаме всичко да е креативно, благо за слушане и да се харесва както на нас, така и на публиката.

Sparx: Говорейки за композиции и техника, някой от вас има ли формално музикално образование?

Явор В.: Освен мен всички имат по няколко години пиано или китара.

източник: MetalHall.net

Sparx: Кой пише текстовете? Какво те вдъхновява за тях?

Явор В.: Текстовете пиша аз. Няма как да изведа на преден план нещо особено, което ме вдъхновява. Може да е абсолютно всичко. Общуването с околната среда и въобще самото живеене натрупват впечатления, които подсъзнанието обработва, без да осъзнаваме това. В даден момент всичко се съчетава в определено настроение, в една фраза или израз, откъдето започва изграждането на останалото.

Sparx: Значи ли това, че текстовете ти са нещо като сурово отражение на субективните ти преживявания? Какво е съотношението между мисъл и емоция в тях? Каква е преобладаващата емоция (или липса на такава), която те тласка да пишеш? И съответно, каква е преобладаващата мисъл (светоглед)?

Явор В.: Естествено. Емоцията преобладава в началото – при възникване на настроението, „мелодията” на стиха и първите думи. Важно е да се поддам на това настроение, а то остава като фон, върху който се изгражда цялото, вече с преобладаваща роля на разума и мисълта. Що се отнася до емоциите, всеизвестно е, че отрицателните и меланхолични настроения са далеч по-продуктивни от позитивните. То е като вид духовна терапия, а щастливият човек няма нужда от такава. Лично аз рядко си позволявам да пиша, понеже малко неща, които ми идват на ум, заслужават такова внимание. И все пак усещането, че си осмислил и синтезирал в слово някакво предчувствие или парче от подсъзнанието, е приятно и облекчаващо. Правя го изцяло за себе си, но тъй като и без това тези стихотворения ги има, служат и за текстове на песни.

Sparx: Колко е важно за вашия звук оборудването?

Явор В.: Трудно ще се намери музикант, който да каже, че оборудването не е важно. При все това ми се струва, че все още нямаме кой знае какви изисквания в тази област.
Явор М.: Най-важно за нашата музика е звукът да бъде отчетлив, всеки тон и всяка фигура да се чуват ясно. Така че оборудването е от доста голямо значение. Аз лично не обичам допълнителни ефекти, а предпочитам да си направя звука директно от усилвателя и това доста често задоволява моите звукови предпочитания.

Sparx: Мислите ли евентуално да увеличите състава на групата, или сте доволни от текущата конфигурация?

Явор В.: Мислил съм по въпроса неведнъж и то най-вече в посока на нов, отделен вокалист. Но тук има две основни пречки. Първо, в парчетата ни определено преобладава инструменталът, а вокалните линии се появяват относително рядко. Вокалистът определено би стоял на моменти излишно на сцената. И второ – този човек вероятно ще дойде със свои текстове и няма да е доволен от това, че аз твърде много държа на своите.

Sparx: Кои са вашите любими колеги-инструменталисти?

Явор В.: Steve DiGiorgio, Mariusz Duda, Sean Malone.
Явор М.: Mikael Åkerfeldt, Chuck Schuldiner.
Никола: Chuck Schuldiner, Tomas Haake, Paul Masvidal.
Здравко: George Kollias, Gavin Harrison.

Sparx: Извън вашия жанр, и по-обобщено, отвъд тежката музика, има ли артисти, които да ви вдъхновяват за творчеството?

Явор В.: Steven Wilson е изключително продуктивен композитор и музикант с разнообразен и динамичен творчески път. Допада ми модерният и оригинален почерк в песните му, в които рядко липсват изненади. Именно новостите са най-важното.
Явор М.: Dave Grohl и Josh Homme. Това, което ме вдъхновява в тези музиканти, е безупречната им техника и креативните и мелодични идеи и мотиви.
Никола: King Crimson с музика, текстове и новаторство.
Здравко: Mudvayne, Mastodon.

източник: MetalHall.net

Sparx: Имате ли за цел някой ден Vokyl да се превърне в професионална кариера, или предпочитате да изкарвате парите си чрез други начинания?

Явор В.: Винаги съм се учудвал на музиканти, които по време на турне всяка вечер свирят един и същ сет, всичко за тях протича по същия начин както на вчерашния концерт, а свиренето се превръща в ежедневие и навик. Въобще непрестанният цикъл записи, албум, турне никак не ме съблазнява. Имам чувството, че нещо твърде съществено се губи по веригата. Освен това, за да успееш да превърнеш музицирането в доходоносна професия, трябва да си настъпателен, дори арогантен и да се навираш постоянно в полезрението на хората, а това е пълна гадост.
Явор М.: Като цяло в България е трудно да се прави музика и то в този стил и от нея да се изкарват пари, затова разбира се аз лично предпочитам по друг начин да си изкарвам хляба, но се надявам да просперираме и да се издигнем в музикалната сфера.

Sparx: На страницата си във Facebook сте публикували текста "SUPPORT MUSIC, NOT RUMORS". Какво ви провокира да напишете това? Какво ви дразни в българската сцена като цяло?

Явор В.: Това са думи на Чък Шулдинър, а посланието е следното: Нека останем преди всичко музиканти и да правим това, което обичаме, с уважение към другите и към нас самите. Да свършим първо работата си, а после да вдигаме шум около себе си. Много от българските банди са плувнали в самодоволство и нарцисизъм. Техните фотосесии се появяват преди първите им авторски парчета, сякаш бързат да изконсумират своята „публична известност”. Това означава, че за такива хора музиката не е самоцел, а просто някакво средство за себеизтъкване.
Разбира се, има немалко стойностни групи, които заслужават внимание и уважение. Но жалко е, че сякаш не се подкрепяме достатъчно и не умеем да градим сцената си. Смятам, че много ни вредят липсата на дисциплина, несериозността и непостоянството. Тези отрицателни качества са присъщи не само на музикантите, но и на всички, които имат отношение към сцената.

Sparx: Имате ли някакви странични проекти? Тук е мястото да ги промотирате и да кажете нещо за тях.

Явор В.: Не.
Явор М.: Да. Аз съм част от групите The Lost Underdogs и T-Show като бас китарист, а на китара свиря в група Dethalon (която в скоро време ще се подвизава с ново име поради смяна на двама от членовете).
Здравко: Аз също свиря в The Lost Underdogs.
Никола: Savage Ravage (китара) и Belgarath (вокали).

Sparx: Много благодарности за интервюто!

Явор В.: Благодарностите са от нас за теб!

Monday, October 29, 2012

Работи ли Астрологията?

Ясно е, че никой не взима хороскопите насериозно, но за сметка на това, за повечето българи е много важно каква зодия са хората, с които общуват. И защо да не е важно, ако рождената дата разкрива характера на човек? Защо да си губя времето да опознавам някого, когато една думичка (името на зодията) може да ми спести голяма част от усилията? Защо да рискувам опит за връзка с някого, когато може предварително да знам колко съм съвместим с него, въз основа на неговия зодиакален знак? Естествено, че всеки разумен човек би си спестил време и усилие, за да направи нещо по-продуктивно с тях.

По същия начин, ако нямам време или ме мързи да спортувам, ще се радвам да си спестя тренировките, ако намеря някакъв фитнес уред, с който да постигам същите резултати по-лесно и за по-кратко време. Но всички сме чували израза "твърде хубаво, за да е истина". Затова е полезно преди да си прекъсна членството във фитнес залата и преди да си закупя устройството, да проверя дали то наистина работи. Какво би се случило, ако се окаже, че съм си купил неработещ боклук? Последствията са много: ще се почувствам унижен, глупав и измамен; ще затлъстея; ще съм изгубил време и пари - нещата, които първоначално исках да спестя. Поради същата причина аз искам да знам дали астрологията работи, преди да я приема като едно полезно средство.

Да си представим за момент, че зодиакалните знаци не отговарят на истината. Какви биха били последствията? На първо време, ще се окаже, че не познавам добре приятелите си, защото винаги съм пречупвал характера им през призмата на тяхната зодия. Съществува феномен в човешката психика, наречен "склонност за потвърждаване" (confirmation bias). Това е склонността на човек да помни информацията, която потвърждава очакванията му, и да забравя информацията, която противоречи на тези очаквания. В контекста на астрологията, ако вярвам например, че везните са егоисти, аз ще помня единствено егоистичните им постъпки и ще забравям алтруизма им, потвърждавайки по този начин предварителната си хипотеза. Благодарение на слонността ми за потвърждаване, аз ще вярвам, че приятелите ми са нещо, което може и да не са.

Интересното тук е, че когато очакваме от някого да се държи по определен начин, ние несъзнателно му влияем с поведението си така, че той наистина започва да се държи по този начин. Това явление се нарича "ефектът на Пигмалион" (Pygmalion effect). В случая с везните: когато се държа с някой алтруист от тази зодия така, сякаш той е егоист, везната малко или много ще "попие" от мен ролята на егоист и ще се държи по-егоистично, когато е в моята компания. Ако аз самият се самоопределям като везна, това ще ми повлияе да съм по-егоистичен, отколкото бих бил, ако не вярвах на астрологията. Следователно, дори астрологията да не работи по предназначения от нея начин, зодиите ще изглеждат достоверни, благодарение на ефекта на Пигмалион и склонността за потвърждаване.

Какъв е проблемът тогава? Проблемът е, че няма да виждам пълния потенциал на хората. Ще съм сляп за всичките им качества, които не съответстват на тяхната зодия. Ще си поставям изкуствени ограничения в общуването ми с тях. Възможно е да изгубя или пропусна ценни контакти, само защото имам негативни предубеждения към някаква зодия. Предубежденията малко или много се сбъдват, благодарение на гореописаните психически явления, наричани още "когнитивни склонности" (cognitive biases). Когато срещна един скорпион, аз ще помня случаите, в които тя е била ревнива и отмъстителна, но ще забравям случаите, в които е била уверена и откровена, дори ако последните са много повече (склонност към потвърждение). Също така, с моето поведение, аз ще я провокирам да ревнува и да ми отмъщава (ефект на Пигмалион). По този начин няма да допусна скорпиона до себе си и евентуално ще прекратя приятелството.

Възможно е да се случи и обратното - да създавам и поддържам контакти с хора, които са вредни за мен, само защото зодията им грешно е посочила, че са добродетелни. Всеки път когато сгафят, аз ще им прощавам и ще се заблуждавам, че това е единичен случай. Това може да се случи както в личната, така и в професионалната сфера. Има работодатели, които наемат работници на базата на тяхната зодия. Едно грешно решение може да доведе до големи загуби и главоболия.

Как мога да знам дали астрологията работи? Като цяло, как мога да знам дали едно нещо работи? Първо трябва да проверя на какви принципи се основава и как точно действа. В случая с фитнес устройството: ако производителят твърди, че уредът работи на принципа на тайнствени мистични сили, веднага бих се усъмнил. Нека проверим как работи астрологията, за да разберем дали може да се разчита на зодиакалните знаци.

В най-общи линии, според астролозите, характерът на човек до голяма степен зависи от точното време и място на раждане. Те твърдят, че по време на процеса на раждане, позицията на планетите има връзка с личността, в която ще се превърне бебето. И понеже планетите се движат циклично, следователно видовете личности също се повтарят ежегодно и са предсказуеми. За съжаление обаче, астролозите нямат обяснение за това как точно небесните тела, и в частност планетите, оказват влияние над личността. Възможно е небесните тела да са просто косвени индикатори, а в реалност нещо друго да въздейства на човека. Каквито и да са реалните източници на въздействие, защо те ни въздействат точно по време на раждането, а не след или преди това? За да бъде подкрепено това твърдение, трябва да се покаже как малки разлики в мястото или времето на раждане имат физическо влияние върху свързани с личността параметри в нашия мозък. За съжаление, засега няма намерени такива доказателства.

Астролозите на практика казват "не знаем как точно работи, но важното е, че работи". Обаче откъде да знам дали наистина работи, или просто аз сам го правя с моите предубеждения? Няма никакви доказателства в полза на астрологията, но за сметка на това когнитивните склонности са напълно доказани. Ако се върнем на аналогията с фитнес устройството: производителят не може да обясни как точно работи продукта му, но за сметка на това показва резултатни снимки на доволни клиенти с атлетични тела. Как мога да бъда сигурен, че снимките не са подправени? Единственият начин е чрез експеримент, ако ми се инвестират пари и време. Ще си купя устройството и ще го изпробвам лично.

За щастие, няма нужда да си правя експерименти с астрологията, защото това вече е правено. Намерих няколко експеримента, които ясно демонстрират, че зодиакалните знаци не предсказват личностните черти по-добре от случайното налучкване.

През декември 1985 г. в списание "Nature" се описва двойно-сляп експеримент, изготвен от физическия факултет на "Berkley". В експеримента участват 28 професионални астролози. Те трябва да разгледат 3 личностни профили на всяко изследвано лице, като един от трите профила е верният. Правилният профил е основан на 18 личностни черти, измерени от персонален стандартизиран въпросник, който участниците са попълнили. Всяко изследвано лице предоставя рождената си дата и време, с точност до 15 минути. От общо 116 участници в експеримента, астролозите посочили правилния профил на едва 1/3 от тях. Този процент не надвишава нивото на случайност; случайното налучкване би се радвало на същия успех. На астролозите било разрешено да направят втори избор на профил и точността им все още не била по-добра от случайната. Това са 28 професионалисти, които си служат с възможно най-точната информация, която може да им се даде.

Ето и едно по-скорошно изследване. През ноември 2005 г. катедрата по психология на Орхуския университет проучва връзката между дата на раждане и личностни характеристи, като разглежда извадка от над 4,000 мъже на средна възраст (извадката е взета от проучване на ветерани от войната във Виетнам). Личният им профил е измерен с помощта на многомерния личностен въпросник "Минесота" (MMPI). Не са намерени съответствия между датата на раждане и личностните качества на изследваните лица.

Защо тогава, когато чета описание на зодията ми, всичко изглежда толкова достоверно и точно? Съществува още едно психическо явление, наречено "ефектът на Форер" (Forer effect). Бертрам Форер е професор по псиохология. През 1948 г. той обявава пред студентите си, че въз основа на кратки тестове, които те попълнили, е изготвил индивидуален психологически профил на всеки от тях. Профилите са раздадени и всеки студент е помолен да оцени доколко описанието се отнася за него. Студентите с изненада заключават, че личните им профили са изключително точни. Средната оценка, която те дават за прецизността на описанията, е 4.25 от 5. В последствие, професорът разкрива, че е раздал на всички един и същи "профил", в който всъщност е дал неясни и размити описания, които са верни за повечето хора. Форер заключава, че когато човек вярва, че някакво неясно описание се отнася специално за него, той ще го определи като учудващо точно. Това явление по-късно бива наречено на името на професора. Освен неконкретно, описанието може да бъде и противоречиво, като например "Вие сте екстровертен човек, но в някои ситуации се затваряте в себе си".

От всичко това изглежда, че астрологията не работи. Следователно, не мисля да си губя времето повече с нея. Проблемът е, че много хора ползват зодиака като тема на разговор; за общи приказки. По същия начин обсъждаме времето, но поне времето в момента е свършен факт, а не безпочвена псевдо-истина. С какво можем да заместим астрологията? Вместо да обсъждам зодията, мога да дискутирам личността зад нея. "Типична везна" може да се замести с "типичен егоист". Въпросът "Коя зодия си?" може да се превърне в серия от много по-интересни въпроси, като например "Смяташ ли смелостта за добродетел? Кога според теб лъжата може да бъде оправдана? В какви ситуации би се сбил с някого?". Тези въпроси със сигурност ще ми помогнат да опозная личността много повече от зодиакалните знаци. А ако искам просто да си "чеша езика", има десетки други теми за подхващане: интернет, телевизия, кино, музика, храна (храна!!), домашни любимци, спорт, здраве, политика, работа, и т.н. Няма смисъл да поддържаме някакви заблуди, само защото ни е страх от неловкото мълчание. Може би неловкото мълчание се опитва да ни каже нещо за нас?

Sunday, October 21, 2012

Към Патриотите

Не е ли патриотизмът висша форма на носталгия?

Патриотът идеализира миналото и живее така, сякаш то все още е актуално.
Не е ли по-добре да търсим обективна информация за миналото? Провалите са поне толкова важни, колкото успехите, и може много да се научи от тях. И също така, не е ли по-добре да сме в крак с времето? Когато живееш все едно старото все още е актуално, ти по-трудно би приел новото, което обективно го превъзхожда.

Патриотът настоява имената на великите да се помнят.
Не е ли по-важно как и защо, а не кой? От едно име нищо не може да се научи.

Патриотът се гордее с постиженията на хора, с които има географска, или етническа връзка.
Интересно обаче защо той не поема отговорност за провалите им, и защо не го е срам от техните зверства? И също така, не е ли по-добре ние самите да вършим дела, с които да се гордеем?

Ще кажете, че патриотизмът повдига духа. Да, повдига го, но по един много изкуствен начин, който възпитава в безпочвено самочувствие. Повдига го, както виаграта повдига мъжеството на импотентния. Самонадеяността е слабост. Когато самочувствието ти зависи от чужди постижения, ти ставаш зависим от тях, както импотентният зависи от производителите на виаграта. Зависим си от нещо, над което ти нямаш власт, и това те прави роб. Плюс това, когато имаш повече самочувствие, отколкото способност, провалът ще боли повече.

Wednesday, April 18, 2012

Защо съм Атеист?

Най-напред искам да дефинирам думата "бог" като "интелигентно същество, което е създало вселената". Това е най-опростеното определение, което мога да си позволя да дам, защото в момента, в който махнем думата "интелигентно", идеята за бог се губи и оставяме вселената в "ръцете" на случайните явления и детерминизма. Спрямо това определение за бог, аз съм агностик. Агностицизмът е скромната позиция, че не знаем дали нещо съществува, или не. Никой от нас не знае и би следвало всеки да е агностик.

Но в момента, в който започнем да добавяме нови характеристики към дефиницията Му, Бог става все по-малко правдоподобен. Например, ако добавим, че Създателят ни наблюдава, вече допускаме, че той все още е жив, и че има възможността да ни наблюдава. Това логически е по-малко вероятно и не ни позволява да наречем "бог" създател на вселената, който няма възможността да ни наблюдава. Когато добавим, че Бог също така е безсмъртен и всезнаещ, вероятността Той реално да съществува става все по-нищожна. Аз не знам дали Създателя съществува, но смятам алтернативните хипотези, обясняващи началото на вселената (ако изобщо е имало начало), за по-правдоподобни. Това ме прави агностичен атеист.

Но на никой не му пука дали вярваш в създател на вселената. Обикновено тези, за които е важно дали вярваш в бог, дефинират последния като най-върховният морален съдник, който наблюдава всички хора и си "води записки" за поведението на всеки един от тях. Нещо като hardline версия на Дядо Коледа. За да съществува такъв бог, трябва да приемем следните твърдения за истина:

Бог е неизмерим - Той не само е невидим, както магнитните сили; хората по никакъв начин не могат да регистрират Неговото съществуване;
Бог е жив - от къде сме сигурни, че Той не е умрял?
За Него е важно хората да са добри;
Има живот след смъртта - щом като Той не се намесва докато сме живи, значи остава възможността да се намеси след смъртта ни;
Бог може да се намесва след смъртта на човек - това също не е очевидно; дори да има живот след смъртта, това не гарантира, че Бог ще може да се намеси дори тогава;

Вие бихте ли приели всички тези твърдения за истина? Когато едно нещо е неизмеримо, това значи, че то не влияе на нашия свят, следователно дори Бог да е жив, Той няма как да ни се меси, докато ние сме живи. Тогава минаваме на твърдението, че след смъртта ни има друг живот. Когато човек умре, неговото ДНК бива унищожено, заедно с мозъка му. Генотипът и невронните връзки в мозъка са отговорни за нашата същност, за нашата самоличност. Без тези две неща човек престава да бъде себе си, следователно е невъзможно една личност да пребъде след смъртта си... освен ако не се окаже, че всичко е симулация, и че когато човек "умре" на този "свят", той излиза от симулацията и се озовава в друг свят. А Бог е нещо като създателят на тази симулация, който наблюдава отвъд нея какво се случва. Такава теория практически не може да бъде опровергана, защото няма начин да докажем, че не живеем в симулация.

Но както и да е, как би променила поведението ми вярата в Бог? По никакъв начин. На някои хора вярата им дава утеха, че смъртта не е абсолютният край, а за други Бог е добра причина да са добри (защото ги е страх от Неговото наказание). Мен не ме е страх от смъртта и нямам нужда от върховен арбитър, за да съм добър с другите - идва ми отвътре. Следователно, дали вярвам в Бог или не, на практика е без значение за мен, както и за хората около мен. Това е просто тривия.

И все пак, защо съм атеист, въпреки вероятността, че Бог би могъл да съществува? Защото съм скептик и отричам сляпата вяра в твърдения, които не са подкрепени от доказателства. Ако трябва да вярваме на всичките недоказани (но вероятни) твърдения, много скоро ще се превърнем в бедни и болни клошари, защото тази ни наивност веднага ще бъде използвана от редица измамници и шарлатани (врачки, пирамидни схеми, диети, хомеопатия, ирисодиагностика, и прочие). Затова скептицизмът е полезен и практичен принцип, който е хубаво да се поддържа. Нулевата хипотеза е, че Бог не съществува. Оттам нататък ако доказателствата опровергаят тази хипотеза, аз ще престана да бъда атеист. Но в момента, в който имаме някакви доказателства за Бог, вярващи вече ще са тези, които отричат съществуването Му.

Monday, April 16, 2012

Защо съм Агорист?

Агоризмът е философия, която има за цел постигането на безвластно общество по неполитически начини. Най-често срещаната критика срещу безвластието е, че "бедните и слабите няма да имат закрила". Има безкрайно много примери и аргументи, които демонстрират, че в едно бездържавно общество последните ще бъдат много по-добре закриляни, отколкото в сегашното общество. Но на мен ми е омръзнало да се опитвам да убеждавам псевдо-алтруисти в това, което дори не ги касае. Затова избирам друга пътека и заявявам с гордост, че аз съм социален дарвинист. Не ми пука за бедните, нито за слабите. Щом позволяват да бъдат мачкани, значи си го заслужават. Щом са невежи, значи заслужават да бъдат мамени. Иронията тук е, че аз съм сравнително беден, наивен, и безвластен човек. Защо тогава защитавам такава философия, по дяволите? Защото съм готов да платя цената на свободата. Готов съм да се боря срещу тези, които искат да ме мачкат! Който не желае, е страхливец и мижитурка.

В днешно време екстремните спортове са супер популярни, както и предаванията за оцеляване в екстремни среди. Всеки се прави на много смел и демонстрира на колко много стрес и болка може да издържи. Татуират се, бодат се, каляват се... ама като чуят за безвластие и се напикават. Фитнес, бойни изкуства, няма значение. Това лесно се обяснява. В техния случай смелостта има за цел да впечатли потенциални сексуални партньори. Алтруизмът също влиза в тази графа - чрез него човек показва, че е толкова уреден, че може да помага и на другите. Аз съм егоист и мен ме интересува най-вече моето благосъстояние и това на близките ми. Останалите да се оправят сами. Моята смелост е по-различна, тя е част от егоизма ми: искам да имам максимален контрол над живота си и затова съм против всякаква форма на държавно управление, затова съм агорист.

Искам сам да избирам какво да правя с тялото си, кой да ме предпазва от престъпност, кой да ме лекува, кой да образова децата ми, и на кого да дарявам парите си. Виждате ли, че не съм толкова лош човек? Просто не искам да ми се бъркат в живота и да ми взимат парите насила под формата на данъци, осигуровки, ДДС и т.н. Не искам да ме е страх от униформените, които уж трябва да ме защитават. Не съм подписвал обществен договор, няма и да подпиша такъв. Ще си плащам за всички услуги, които ползвам, и няма да заплашвам или нападам никого.

Каква е разликата между гражданина и агориста? Гражданинът е куче, а агористът е вълк. Вместо да давам лапа на господаря си, за да ме нахрани, аз предпочитам да умра от глад в гората. Тази метафора е далеч от истината, защото има много добри причини да смятаме, че в едно безвластно общество вълците ще са много по-нахранени от кучетата, но понеже не мога да изтръгна фатализма от интелектуалните си опоненти, прибягвам до най-лошия сценарий.

Допълнение (09.17.2016)
Статията по-скоро трябва да се казва "Защо съм индивидуалист/егоист/анти-етатист". Агоризмът се състои в неполитическите начини за минимализиране на държавната власт. Най-добър пример за агористичен активизъм, за който се сещам в момента, е търговията в биткойн - конкурираща се на монополите валута, която не е централизирана и е независима от външната политика на държавите. Сивият сектор като цяло би могъл да бъде агоризъм; избягването на плащане на данъци, паралелните и алтернативни маршрути, по които може насочите вашия бизнес, без да се налага да се съобразявате с арбитрарни регулации, наложени от големите риби. За съжаление, в момента не мога да си позволя да бъда активен агорист, но продължавам да бъда индивидуалист.

Sunday, April 15, 2012

Христос воскресе, а вие?

Христос воскресе!

Колко е хубаво само някой да ти сподели добрите новини! Но чакай малко, възкресението Христово беше доста отдавна и за него май нямаше никакви доказателства! Значи това не са новини. Поздравът "Христос воскресе" явно има друга цел. Според мен тази цел е показност. Да покажеш, че си вярващ и да интимидираш другите с това. Един вид състезание: "Кой е по-по-най... духовен" с водещият, Поп Енчо! Дори невярващите се стараят да се покажат, с извинението, че "това е една добра традиция", "за здраве"... Една "добра" традиция, която има за цел разпростраяването на невежество и суеверие. Последните бих казал, че водят до точно обратното на здравето (за справка, вижте средновековието). Защо са ни нужни митове и легенди, за да сме добри? Не са. Замислете се, сериозно ли са ви нужни приказки за божества и магически трикове с бял фосфор (благодатен огън), за да си припомните, че кражбата и убийството са неморални? Ами изнасилването? В Библията не пише нищо за него. Това не е случайно, защото вярващите трябва да ни изнасилват с догмите си.

Нека се абстрахираме от конвенционалната религия. Какво ще стане ако аз си избера един ден, в който да поздравявам всеки с "Духът на Боб пристигна"? Със сигурност ще ме помислят за откачалка, особено когато обясня, че трябва да ми отвърнат с "Наистина пристигна", защото в противен случай са бездуховни и неморални не-човеци. Както казва поговорката: заблудата на един човек е лудост, заблудата на няколко човека е култ, а заблудата на мнозинството е религия. Това е другото "прекрасно" нещо, свързано с тази "светла" традиция - не може да откажеш да участваш в нея. Има социално наказание. Ако решиш да не играеш по официалните правила, хората те смятат за странен, циничен, или арогантен, и съответно се държат с теб грубо, или те избягват.

Надявам се и аз да възкръсна, след като умра от досада. На човек не му остава друго, освен да си боядиса яйцата и да се чука.

Thursday, February 9, 2012

В Защита на Пиратството

Има разлика между копирането и отнемането. Когато отнемеш нещо от някого без неговото съгласие, това е кражба. Когато копираш нещо от някого без неговото съгласие, това медиите наричат "пиратство". При копирането не отнемаш оригиналния артикул и кражба няма. Може да се говори за премахването на потенциални продажби, но това вече си е чиста спекулация, която във всеки специфичен случай ще изисква доказателства. Тук идва и въпросът дали отнемането на потенциални приходи е кражба? По тази логика съм крадец ако разпространявам съобщения за бойкот срещу някоя компания!

Ами плагиатите? Те печелят пари от продукти, които не са сътворени от тях, а просто са копирани от оригиналния автор. Не е ли неморално това? Разбира се, че е неморално. Противно е. Но тук проблемът не е в копирането на чуждия труд. Проблемът е в измамата; в лъжата, че копираният продукт е твое дело. Измамно е да правиш пари като си присвояваш чуждия труд.

Ами ментетата? Компаниите, които се възползват от репутацията на някой производител като слагат на продуктите си неговата марка? Те със сигурност доказват, че копирането е неморално, не е ли така? Не. Тук отново проблемът е в измамата. Измамно е да лъжеш за самоличността си. По този начин автоматично изкривяваш репутацията на компанията, за която се представяш.

Копирането само по себе си е просто средство, като рязането. С едно острие един доктор може да извърши операция и да спаси живот, но един социопат може да убие човек. Да, забраната на ползване на остри предмети ще намали случаите на убийства, но тя също така ще намали продължителността на живота на хората, нуждаещи се от операция. Нож с две остриета.

След като копирането е неутрално само по себе си, следователно и пиратството е такова. Щом е неутрално, значи не бива да бъде забранено. А хората, които смятат, че пиратството ще ги ограби, може сами да поемат отговорност и да се погрижат труда им да не бъде копиран. Това може да стане или чрез надзираване на клиентите им (и евентуално съдене на тези, които пиратстват), или чрез налагане на цензура. Надзираването и евентуалните съдебни процеси биха били особено скъпи (затова тези дейности в момента се извършват крайно неефективно от държавата), следователно цензурата ми се струва като най-ефективното решение.

Ако аз издам албум, който искам да не се споделя в голям сайт за торенти, аз ще си платя на собственика на сайта за това. Какво? Откъде накъде аз трябва да плащам да не ми се тегли албума? Това си е чисто изнудвачество! Не мисля, че аналогията за изнудване е валидна, защото в случай, че не платя на сайта, аз няма да понеса щети (вече споменах по-горе, че копирането не е кражба). Когато платиш, администраторът на сайта ти служи като частен цензор - това е свързано с усилията да следи и модерира торентите. Той не е длъжен да го прави, защото пиратството е неутрално. Ти му плащаш да възспира хората от това да си споделят твоя продукт. Това е същото като държавния закон за авторското право, но на частно и приемливо ниво. Приемливо, защото тук няма насилие - ако все пак една жена изтегли моя албум от сайта, на който съм предплатил за цензура, тя няма да отиде в затвора за това, нито ще плаща глоба. По-скоро аз ще потърся отговорност от сайта за торенти.

Ако евентуално се стигне до там, че всеки творец започне ефективно да си плаща за цензура, или ефективно да съди своите клиенти, които са копирали продукта му, аз нямам нищо против това. Но не мисля, че ще се стигне дотам, просто защото това би била една ужасна анти-реклама за твореца. Напоследък се наблюдава колективното създаване на безплатни информационни продукти, които са почти толкова добри, колкото платените, а понякога дори по-добри, като например програмите Firefox, Skype и Open Office. Ако се затегнат мерките срещу пираството, популярността на платените информационни продукти ще спадне рязко и хората ще започнат да предпочитат безплатните алтернативи.

В заключение ще кажа, че пиратските копия са обвързани с множество неудобства и недостатъци, и всеки нормален човек би предпочел оригинална версия на продукта. Притежанието на един оригинален продукт е свързано със сантименталната стойност, радостта, че подкрепяш авторите, чувството за абсолютно притежание, гаранцията, качеството, техническата поддръжка, лъскавата опаковка, и всички останали екстри. Винаги ще има пазар за оригиналните стоки, стига творците да знаят как да угодят на клиентите си.

Wednesday, October 12, 2011

Разсъждения за Аборта

Предупреждение: написаното по-долу от мен е много цинично и има шанс да обиди някои хора. Не го взимайте прекалено насериозно, нарочно съм го написал по-провокативно, за да предизвикам дискусия.

В рамките на рационалния егоизъм, моралът представлява неписани правила, които група от хора, които взаимодействат помежду си, се съгласяват да спазват, защото спазването на правилата е в интерес на всички. Например, принципът "не убивай други хора" е изгоден на мнозинството, защото никой не иска да бъде убит от по-силен от него човек. Този принцип също така е лесен за спазване, защото не се изисква особено усилие за въздържанието от човекоубийство.

Да, но принципът "не убивай други хора" избледнява, когато става въпрос за аборти. Дали е в интерес на обществото хората да не убиват ембрионите си? Ако случаят е "или ембриона, или майката", по-морално е да се убие бебето, защото майката най-вероятно би липсвала на повече хора, следователно е в интерес на обществото да се извърши аборт.

Ако случаят е "не съм готова да имам дете", вече навлизаме в сиви зони... Ако майката все пак роди бебето и го зареже, или просто не полага никакви грижи за него, детето е много вероятно да стане социопат, който ще е в тежест на обществото. Но това е много краен случай и предполагам, че е рядкост в наши дни. Тук нещата опират до това дали майката има право да реши дали плода й трябва да живее. На мен лично не би ми липсвал един ембрион, и не мисля, че има голям потенциал, статистически погледнато, този ембрион да прерастне в нещо, което ще ми е от полза. А и докато порасте то, аз вече може да съм мъртъв. Следователно, не подкрепям принципа "не прави аборти".

Друга причина да съм против този принцип е, че майките, които убиват собствените си ембриони, не са заплаха за обществото, каквато са тези, които убиват възрастни хора или бебета. Сигурен съм, че една жена, която е правила аборти, не би посегнала на ембриона на жена ми, или на който и да е чужд ембрион.

Friday, June 10, 2011

За Сексизма

Когато оправдаеш недостатъците и пороците на една жена с това, че те са присъщи на всички жени... когато наречеш действията й "типично женски", ти я лишаваш от това тя да поеме лична отговорност за поведението си. Отговорността се предава на групата -- на всички жени. По този начин неморалното поведение на една жена се нормализира - "Ако всички жени са такива, то няма какво друго да направим, освен да се примирим с природата им и да ги приемем за такива, каквито са". По такъв начин мисли сексистът. Сексизмът е перфектното оправдание на мъжа, който е пристрастен към "кучките". Ако не беше така, нямаше ли той просто да "скъса" с тях? Но не, когато "всички жени са такива", той вече не вижда смисъл в прекъсването на връзката. Сексизмът оправдава лошия му избор.

"Жената прави така и тя е такава!" - а би ли имал куража да минеш от ниво група на ниво индивид? Би ли казал, че не жената, а Мария прави така? Би ли казал, че не жената, а Кристина е такава? Ами направи го, ако е така. Недей мрази жената, мрази Мария и Кристина, или Антоанета и Горица. Мрази индивида "жена", а не концепцията "жена". Но сексистът продължава да говори: "Жената трябва да прави това и тя трябва да е такава!" Той следва слепия си идеал за "истинска жена", без да осъзнава как същият този идеал заслепява истинските му ценности - тези, които определят що е добродетел. Защото ако знаеш що е добродетел, ти ще спреш да търсиш "истинската" жена... ще спреш да оправдаваш "типичната" жена и ще започнеш да дириш добрата жена, така както дириш добрия приятел.

Saturday, May 21, 2011

Към новите атеисти

Наскоро един приятел ми се оплака от присмехулниците атеисти, които се правят на по-велики от религиозните, само и само защото не вярват в бог. Мисля, че това е много грешен и напълно ненужен подход. Емпирично е доказано, че има много интелигентни, и много добродетелни хора, които са вярващи. Когато се държим снизходително и предубедено с някого, само защото е вярващ, ние правим същата грешка, която правят религиозните фанатици - създаваме отношение на "ние срещу те", при което още повече поляризираме отношенията ни с религиозните хора, които иначе не са чак толкова лоши, особено в България.

Вместо това е много по-добре да покажем с действията си, че сме мили и добродетелни хора, и да съдим и тях, вярващите, по действията им, а не по това какви се наричат и в какви истории вярват. Теория, която подкрепям, е че повечето хора са вярващи чисто и просто заради социалния аспект - повечето им приятелства зависят пряко или косвено от идеалите, в които вярват (било то християнство, национализъм, или хуманизъм). Ако убедите един християнин, или мюсюлманин, че ако спре да вярва в религията си, няма да остане изолиран от обществото, а ще бъде обкръжен от добри и грижовни хора като вас, чак тогава той би изслушал с интерес аргументите ви; чак когато бъде убеден, че тези, които ще го изолират заради неверието му, могат да бъдат заменени с други, по-добри приятели.

А когато се държите грубо, или снизходително, или направо подигравателно, с който и да е идеалист, това само ще потвърди убеждението му, че в качеството си на вярващ, той няма да бъде обкръжен от грубияни като вас, което може единствено да подсили вярата му.