Thursday, February 9, 2012

В Защита на Пиратството

Има разлика между копирането и отнемането. Когато отнемеш нещо от някого без неговото съгласие, това е кражба. Когато копираш нещо от някого без неговото съгласие, това медиите наричат "пиратство". При копирането не отнемаш оригиналния артикул и кражба няма. Може да се говори за премахването на потенциални продажби, но това вече си е чиста спекулация, която във всеки специфичен случай ще изисква доказателства. Тук идва и въпросът дали отнемането на потенциални приходи е кражба? По тази логика съм крадец ако разпространявам съобщения за бойкот срещу някоя компания!

Ами плагиатите? Те печелят пари от продукти, които не са сътворени от тях, а просто са копирани от оригиналния автор. Не е ли неморално това? Разбира се, че е неморално. Противно е. Но тук проблемът не е в копирането на чуждия труд. Проблемът е в измамата; в лъжата, че копираният продукт е твое дело. Измамно е да правиш пари като си присвояваш чуждия труд.

Ами ментетата? Компаниите, които се възползват от репутацията на някой производител като слагат на продуктите си неговата марка? Те със сигурност доказват, че копирането е неморално, не е ли така? Не. Тук отново проблемът е в измамата. Измамно е да лъжеш за самоличността си. По този начин автоматично изкривяваш репутацията на компанията, за която се представяш.

Копирането само по себе си е просто средство, като рязането. С едно острие един доктор може да извърши операция и да спаси живот, но един социопат може да убие човек. Да, забраната на ползване на остри предмети ще намали случаите на убийства, но тя също така ще намали продължителността на живота на хората, нуждаещи се от операция. Нож с две остриета.

След като копирането е неутрално само по себе си, следователно и пиратството е такова. Щом е неутрално, значи не бива да бъде забранено. А хората, които смятат, че пиратството ще ги ограби, може сами да поемат отговорност и да се погрижат труда им да не бъде копиран. Това може да стане или чрез надзираване на клиентите им (и евентуално съдене на тези, които пиратстват), или чрез налагане на цензура. Надзираването и евентуалните съдебни процеси биха били особено скъпи (затова тези дейности в момента се извършват крайно неефективно от държавата), следователно цензурата ми се струва като най-ефективното решение.

Ако аз издам албум, който искам да не се споделя в голям сайт за торенти, аз ще си платя на собственика на сайта за това. Какво? Откъде накъде аз трябва да плащам да не ми се тегли албума? Това си е чисто изнудвачество! Не мисля, че аналогията за изнудване е валидна, защото в случай, че не платя на сайта, аз няма да понеса щети (вече споменах по-горе, че копирането не е кражба). Когато платиш, администраторът на сайта ти служи като частен цензор - това е свързано с усилията да следи и модерира торентите. Той не е длъжен да го прави, защото пиратството е неутрално. Ти му плащаш да възспира хората от това да си споделят твоя продукт. Това е същото като държавния закон за авторското право, но на частно и приемливо ниво. Приемливо, защото тук няма насилие - ако все пак една жена изтегли моя албум от сайта, на който съм предплатил за цензура, тя няма да отиде в затвора за това, нито ще плаща глоба. По-скоро аз ще потърся отговорност от сайта за торенти.

Ако евентуално се стигне до там, че всеки творец започне ефективно да си плаща за цензура, или ефективно да съди своите клиенти, които са копирали продукта му, аз нямам нищо против това. Но не мисля, че ще се стигне дотам, просто защото това би била една ужасна анти-реклама за твореца. Напоследък се наблюдава колективното създаване на безплатни информационни продукти, които са почти толкова добри, колкото платените, а понякога дори по-добри, като например програмите Firefox, Skype и Open Office. Ако се затегнат мерките срещу пираството, популярността на платените информационни продукти ще спадне рязко и хората ще започнат да предпочитат безплатните алтернативи.

В заключение ще кажа, че пиратските копия са обвързани с множество неудобства и недостатъци, и всеки нормален човек би предпочел оригинална версия на продукта. Притежанието на един оригинален продукт е свързано със сантименталната стойност, радостта, че подкрепяш авторите, чувството за абсолютно притежание, гаранцията, качеството, техническата поддръжка, лъскавата опаковка, и всички останали екстри. Винаги ще има пазар за оригиналните стоки, стига творците да знаят как да угодят на клиентите си.

1 comment:

  1. Съществуват мнения, че издателското право (не авторското!) е несъвместимо с пазарната икономика и либерализма. Има и мнения за обратното - интелектуалната собственост била като собствеността върху кюфтетата - трябвало да се защитава от държавата.

    "Интелектуалните права" и свободния пазар - съвместими ли са?

    ReplyDelete