Не е ли патриотизмът висша форма на носталгия?
Патриотът идеализира миналото и живее така, сякаш то все още е актуално.
Не
е ли по-добре да търсим обективна информация за миналото? Провалите са
поне толкова важни, колкото успехите, и може много да се научи от тях.
И също така, не е ли по-добре да сме в крак с времето? Когато живееш
все едно старото все още е актуално, ти по-трудно би приел новото,
което обективно го превъзхожда.
Патриотът настоява имената на великите да се помнят.
Не е ли по-важно как и защо, а не кой? От едно име нищо не може да се научи.
Патриотът се гордее с постиженията на хора, с които има географска, или етническа връзка.
Интересно
обаче защо той не поема отговорност за провалите им, и защо не го е
срам от техните зверства? И също така, не е ли по-добре ние самите да
вършим дела, с които да се гордеем?
Ще кажете, че
патриотизмът повдига духа. Да, повдига го, но по един много изкуствен
начин, който възпитава в безпочвено самочувствие. Повдига го, както
виаграта повдига мъжеството на импотентния. Самонадеяността е слабост.
Когато самочувствието ти зависи от чужди постижения, ти ставаш зависим
от тях, както импотентният зависи от производителите на виаграта.
Зависим си от нещо, над което ти нямаш власт, и това те прави роб. Плюс
това, когато имаш повече самочувствие, отколкото способност, провалът
ще боли повече.
Не е ли патриотизмът висша форма на носталгия?
Патриотите казват, че трябвало да се гордеем с националността си - били сме велик народ, имали сме велики владетели, които водили войни и побеждавали.
ReplyDeleteВодили войни? Сериозно? С това ли трябва да се гордеем?
По-скоро трябва да срамуваме и да се завираме в миша дупка от срам само като стане въпрос за водене на войни. Трябва да се срамуваме не заради националността си, а за това, че сме хора - едни току що научили се да мислят двукраки животни, които са съвсем леко еволюирали от момента когато откриха огъня до сега и въпреки това и този забележителен напредък в разбирането ни за света и мястото ни в него (което от физична гледна точка е доста скромно - агенти на втория закон на термодинамиката), продължаваме да вярваме в религии и да водим войни, от които никой не печели, а всички губят (даже пречат на увеличаването на ентропията - по време на война се прахосва доста енергия, но не толкова, колкото в мирно време - когато хората са спокойни са по-ефективни, харчат повече ресурси и вдигат ентропията повече). Трябва да ни е срам, че все още има тоталитарни държави в стил "1984" (Северна Корея например), трябва да ни е срам, че все още много от хората вярват на псевдонаучни глупости като астрологията и религията, трябва да ни е срам, че за много хора морал и религия са едно и също нещо...