Защо съм Атеист?

Най-напред искам да дефинирам думата "бог" като "интелигентно същество, което е създало вселената". Това е най-опростеното определение, което мога да си позволя да дам, защото в момента, в който махнем думата "интелигентно", идеята за бог се губи и оставяме вселената в "ръцете" на случайните явления и детерминизма. Спрямо това определение за бог, аз съм агностик. Агностицизмът е скромната позиция, че не знаем дали нещо съществува, или не. Никой от нас не знае и би следвало всеки да е агностик.

Но в момента, в който започнем да добавяме нови характеристики към дефиницията Му, Бог става все по-малко правдоподобен. Например, ако добавим, че Създателят ни наблюдава, вече допускаме, че той все още е жив, и че има възможността да ни наблюдава. Това логически е по-малко вероятно и не ни позволява да наречем "бог" създател на вселената, който няма възможността да ни наблюдава. Когато добавим, че Бог също така е безсмъртен и всезнаещ, вероятността Той реално да съществува става все по-нищожна. Аз не знам дали Създателя съществува, но смятам алтернативните хипотези, обясняващи началото на вселената (ако изобщо е имало начало), за по-правдоподобни. Това ме прави агностичен атеист.

Но на никой не му пука дали вярваш в създател на вселената. Обикновено тези, за които е важно дали вярваш в бог, дефинират последния като най-върховният морален съдник, който наблюдава всички хора и си "води записки" за поведението на всеки един от тях. Нещо като hardline версия на Дядо Коледа. За да съществува такъв бог, трябва да приемем следните твърдения за истина:

• Бог е неизмерим - Той не само е невидим, както магнитните сили; хората по никакъв начин не могат да регистрират Неговото съществуване;
• Бог е жив - от къде сме сигурни, че Той не е умрял?
• За Него е важно хората да са добри;
• Има живот след смъртта - щом като Той не се намесва докато сме живи, значи остава възможността да се намеси след смъртта ни;
• Бог може да се намесва след смъртта на човек - това също не е очевидно; дори да има живот след смъртта, това не гарантира, че Бог ще може да се намеси дори тогава;

Вие бихте ли приели всички тези твърдения за истина? Когато едно нещо е неизмеримо, това значи, че то не влияе на нашия свят, следователно дори Бог да е жив, Той няма как да ни се меси, докато ние сме живи. Тогава минаваме на твърдението, че след смъртта ни има друг живот. Когато човек умре, неговото ДНК бива унищожено, заедно с мозъка му. Генотипът и невронните връзки в мозъка са отговорни за нашата същност, за нашата самоличност. Без тези две неща човек престава да бъде себе си, следователно е невъзможно една личност да пребъде след смъртта си... освен ако не се окаже, че всичко е симулация, и че когато човек "умре" на този "свят", той излиза от симулацията и се озовава в друг свят. А Бог е нещо като създателят на тази симулация, който наблюдава отвъд нея какво се случва. Такава теория практически не може да бъде опровергана, защото няма начин да докажем, че не живеем в симулация.

Но както и да е, как би променила поведението ми вярата в Бог? По никакъв начин. На някои хора вярата им дава утеха, че смъртта не е абсолютният край, а за други Бог е добра причина да са добри (защото ги е страх от Неговото наказание). Мен не ме е страх от смъртта и нямам нужда от върховен арбитър, за да съм добър с другите - идва ми отвътре. Следователно, дали вярвам в Бог или не, на практика е без значение за мен, както и за хората около мен. Това е просто тривия.

И все пак, защо съм атеист, въпреки вероятността, че Бог би могъл да съществува? Защото съм скептик и отричам сляпата вяра в твърдения, които не са подкрепени от доказателства. Ако трябва да вярваме на всичките недоказани (но вероятни) твърдения, много скоро ще се превърнем в бедни и болни клошари, защото тази ни наивност веднага ще бъде използвана от редица измамници и шарлатани (врачки, пирамидни схеми, диети, хомеопатия, ирисодиагностика, и прочие). Затова скептицизмът е полезен и практичен принцип, който е хубаво да се поддържа. Нулевата хипотеза е, че Бог не съществува. Оттам нататък ако доказателствата опровергаят тази хипотеза, аз ще престана да бъда атеист. Но в момента, в който имаме някакви доказателства за Бог, вярващи вече ще са тези, които отричат съществуването Му.