Защо съм Агорист?

Агоризмът е философия, която има за цел постигането на безвластно общество по неполитически начини. Най-често срещаната критика срещу безвластието е, че "бедните и слабите няма да имат закрила". Има безкрайно много примери и аргументи, които демонстрират, че в едно бездържавно общество последните ще бъдат много по-добре закриляни, отколкото в сегашното общество. Но на мен ми е омръзнало да се опитвам да убеждавам псевдо-алтруисти в това, което дори не ги касае. Затова избирам друга пътека и заявявам с гордост, че аз съм социален дарвинист. Не ми пука за бедните, нито за слабите. Щом позволяват да бъдат мачкани, значи си го заслужават. Щом са невежи, значи заслужават да бъдат мамени. Иронията тук е, че аз съм сравнително беден, наивен, и безвластен човек. Защо тогава защитавам такава философия, по дяволите? Защото съм готов да платя цената на свободата. Готов съм да се боря срещу тези, които искат да ме мачкат! Който не желае, е страхливец и мижитурка.

В днешно време екстремните спортове са супер популярни, както и предаванията за оцеляване в екстремни среди. Всеки се прави на много смел и демонстрира на колко много стрес и болка може да издържи. Татуират се, бодат се, каляват се... ама като чуят за безвластие и се напикават. Фитнес, бойни изкуства, няма значение. Това лесно се обяснява. В техния случай смелостта има за цел да впечатли потенциални сексуални партньори. Алтруизмът също влиза в тази графа - чрез него човек показва, че е толкова уреден, че може да помага и на другите. Аз съм егоист и мен ме интересува най-вече моето благосъстояние и това на близките ми. Останалите да се оправят сами. Моята смелост е по-различна, тя е част от егоизма ми: искам да имам максимален контрол над живота си и затова съм против всякаква форма на държавно управление, затова съм агорист.

Искам сам да избирам какво да правя с тялото си, кой да ме предпазва от престъпност, кой да ме лекува, кой да образова децата ми, и на кого да дарявам парите си. Виждате ли, че не съм толкова лош човек? Просто не искам да ми се бъркат в живота и да ми взимат парите насила под формата на данъци, осигуровки, ДДС и т.н. Не искам да ме е страх от униформените, които уж трябва да ме защитават. Не съм подписвал обществен договор, няма и да подпиша такъв. Ще си плащам за всички услуги, които ползвам, и няма да заплашвам или нападам никого.

Каква е разликата между гражданина и агориста? Гражданинът е куче, а агористът е вълк. Вместо да давам лапа на господаря си, за да ме нахрани, аз предпочитам да умра от глад в гората. Тази метафора е далеч от истината, защото има много добри причини да смятаме, че в едно безвластно общество вълците ще са много по-нахранени от кучетата, но понеже не мога да изтръгна фатализма от интелектуалните си опоненти, прибягвам до най-лошия сценарий.

Допълнение (09.17.2016)
Статията по-скоро трябва да се казва "Защо съм индивидуалист/егоист/анти-етатист". Агоризмът се състои в неполитическите начини за минимализиране на държавната власт. Най-добър пример за агористичен активизъм, за който се сещам в момента, е търговията в биткойн - конкурираща се на монополите валута, която не е централизирана и е независима от външната политика на държавите. Сивият сектор като цяло би могъл да бъде агоризъм; избягването на плащане на данъци, паралелните и алтернативни маршрути, по които може насочите вашия бизнес, без да се налага да се съобразявате с арбитрарни регулации, наложени от големите риби. За съжаление, в момента не мога да си позволя да бъда активен агорист, но продължавам да бъда индивидуалист.