Защо съм Атеист?

Най-напред искам да дефинирам думата "бог" като "интелигентно същество, което е създало вселената". Това е най-опростеното определение, което мога да си позволя да дам, защото в момента, в който махнем думата "интелигентно", идеята за бог се губи и оставяме вселената в "ръцете" на случайните явления и детерминизма. Спрямо това определение за бог, аз съм агностик. Агностицизмът е скромната позиция, че не знаем дали нещо съществува, или не. Никой от нас не знае и би следвало всеки да е агностик.

Но в момента, в който започнем да добавяме нови характеристики към дефиницията Му, Бог става все по-малко правдоподобен. Например, ако добавим, че Създателят ни наблюдава, вече допускаме, че той все още е жив, и че има възможността да ни наблюдава. Това логически е по-малко вероятно и не ни позволява да наречем "бог" създател на вселената, който няма възможността да ни наблюдава. Когато добавим, че Бог също така е безсмъртен и всезнаещ, вероятността Той реално да съществува става все по-нищожна. Аз не знам дали Създателя съществува, но смятам алтернативните хипотези, обясняващи началото на вселената (ако изобщо е имало начало), за по-правдоподобни. Това ме прави агностичен атеист.

Но на никой не му пука дали вярваш в създател на вселената. Обикновено тези, за които е важно дали вярваш в бог, дефинират последния като най-върховният морален съдник, който наблюдава всички хора и си "води записки" за поведението на всеки един от тях. Нещо като hardline версия на Дядо Коледа. За да съществува такъв бог, трябва да приемем следните твърдения за истина:

• Бог е неизмерим - Той не само е невидим, както магнитните сили; хората по никакъв начин не могат да регистрират Неговото съществуване;
• Бог е жив - от къде сме сигурни, че Той не е умрял?
• За Него е важно хората да са добри;
• Има живот след смъртта - щом като Той не се намесва докато сме живи, значи остава възможността да се намеси след смъртта ни;
• Бог може да се намесва след смъртта на човек - това също не е очевидно; дори да има живот след смъртта, това не гарантира, че Бог ще може да се намеси дори тогава;

Вие бихте ли приели всички тези твърдения за истина? Когато едно нещо е неизмеримо, това значи, че то не влияе на нашия свят, следователно дори Бог да е жив, Той няма как да ни се меси, докато ние сме живи. Тогава минаваме на твърдението, че след смъртта ни има друг живот. Когато човек умре, неговото ДНК бива унищожено, заедно с мозъка му. Генотипът и невронните връзки в мозъка са отговорни за нашата същност, за нашата самоличност. Без тези две неща човек престава да бъде себе си, следователно е невъзможно една личност да пребъде след смъртта си... освен ако не се окаже, че всичко е симулация, и че когато човек "умре" на този "свят", той излиза от симулацията и се озовава в друг свят. А Бог е нещо като създателят на тази симулация, който наблюдава отвъд нея какво се случва. Такава теория практически не може да бъде опровергана, защото няма начин да докажем, че не живеем в симулация.

Но както и да е, как би променила поведението ми вярата в Бог? По никакъв начин. На някои хора вярата им дава утеха, че смъртта не е абсолютният край, а за други Бог е добра причина да са добри (защото ги е страх от Неговото наказание). Мен не ме е страх от смъртта и нямам нужда от върховен арбитър, за да съм добър с другите - идва ми отвътре. Следователно, дали вярвам в Бог или не, на практика е без значение за мен, както и за хората около мен. Това е просто тривия.

И все пак, защо съм атеист, въпреки вероятността, че Бог би могъл да съществува? Защото съм скептик и отричам сляпата вяра в твърдения, които не са подкрепени от доказателства. Ако трябва да вярваме на всичките недоказани (но вероятни) твърдения, много скоро ще се превърнем в бедни и болни клошари, защото тази ни наивност веднага ще бъде използвана от редица измамници и шарлатани (врачки, пирамидни схеми, диети, хомеопатия, ирисодиагностика, и прочие). Затова скептицизмът е полезен и практичен принцип, който е хубаво да се поддържа. Нулевата хипотеза е, че Бог не съществува. Оттам нататък ако доказателствата опровергаят тази хипотеза, аз ще престана да бъда атеист. Но в момента, в който имаме някакви доказателства за Бог, вярващи вече ще са тези, които отричат съществуването Му.

Защо съм Агорист?

Агоризмът е философия, която има за цел постигането на безвластно общество по неполитически начини. Най-често срещаната критика срещу безвластието е, че "бедните и слабите няма да имат закрила". Има безкрайно много примери и аргументи, които демонстрират, че в едно бездържавно общество последните ще бъдат много по-добре закриляни, отколкото в сегашното общество. Но на мен ми е омръзнало да се опитвам да убеждавам псевдо-алтруисти в това, което дори не ги касае. Затова избирам друга пътека и заявявам с гордост, че аз съм социален дарвинист. Не ми пука за бедните, нито за слабите. Щом позволяват да бъдат мачкани, значи си го заслужават. Щом са невежи, значи заслужават да бъдат мамени. Иронията тук е, че аз съм сравнително беден, наивен, и безвластен човек. Защо тогава защитавам такава философия, по дяволите? Защото съм готов да платя цената на свободата. Готов съм да се боря срещу тези, които искат да ме мачкат! Който не желае, е страхливец и мижитурка.

В днешно време екстремните спортове са супер популярни, както и предаванията за оцеляване в екстремни среди. Всеки се прави на много смел и демонстрира на колко много стрес и болка може да издържи. Татуират се, бодат се, каляват се... ама като чуят за безвластие и се напикават. Фитнес, бойни изкуства, няма значение. Това лесно се обяснява. В техния случай смелостта има за цел да впечатли потенциални сексуални партньори. Алтруизмът също влиза в тази графа - чрез него човек показва, че е толкова уреден, че може да помага и на другите. Аз съм егоист и мен ме интересува най-вече моето благосъстояние и това на близките ми. Останалите да се оправят сами. Моята смелост е по-различна, тя е част от егоизма ми: искам да имам максимален контрол над живота си и затова съм против всякаква форма на държавно управление, затова съм агорист.

Искам сам да избирам какво да правя с тялото си, кой да ме предпазва от престъпност, кой да ме лекува, кой да образова децата ми, и на кого да дарявам парите си. Виждате ли, че не съм толкова лош човек? Просто не искам да ми се бъркат в живота и да ми взимат парите насила под формата на данъци, осигуровки, ДДС и т.н. Не искам да ме е страх от униформените, които уж трябва да ме защитават. Не съм подписвал обществен договор, няма и да подпиша такъв. Ще си плащам за всички услуги, които ползвам, и няма да заплашвам или нападам никого.

Каква е разликата между гражданина и агориста? Гражданинът е куче, а агористът е вълк. Вместо да давам лапа на господаря си, за да ме нахрани, аз предпочитам да умра от глад в гората. Тази метафора е далеч от истината, защото има много добри причини да смятаме, че в едно безвластно общество вълците ще са много по-нахранени от кучетата, но понеже не мога да изтръгна фатализма от интелектуалните си опоненти, прибягвам до най-лошия сценарий.

Допълнение (09.17.2016)
Статията по-скоро трябва да се казва "Защо съм индивидуалист/егоист/анти-етатист". Агоризмът се състои в неполитическите начини за минимализиране на държавната власт. Най-добър пример за агористичен активизъм, за който се сещам в момента, е търговията в биткойн - конкурираща се на монополите валута, която не е централизирана и е независима от външната политика на държавите. Сивият сектор като цяло би могъл да бъде агоризъм; избягването на плащане на данъци, паралелните и алтернативни маршрути, по които може насочите вашия бизнес, без да се налага да се съобразявате с арбитрарни регулации, наложени от големите риби. За съжаление, в момента не мога да си позволя да бъда активен агорист, но продължавам да бъда индивидуалист.

Христос воскресе, а вие?

Христос воскресе!

Колко е хубаво само някой да ти сподели добрите новини! Но чакай малко, възкресението Христово беше доста отдавна и за него май нямаше никакви доказателства! Значи това не са новини. Поздравът "Христос воскресе" явно има друга цел. Според мен тази цел е показност. Да покажеш, че си вярващ и да интимидираш другите с това. Един вид състезание: "Кой е по-по-най... духовен" с водещият, Поп Енчо! Дори невярващите се стараят да се покажат, с извинението, че "това е една добра традиция", "за здраве"... Една "добра" традиция, която има за цел разпростраяването на невежество и суеверие. Последните бих казал, че водят до точно обратното на здравето (за справка, вижте средновековието). Защо са ни нужни митове и легенди, за да сме добри? Не са. Замислете се, сериозно ли са ви нужни приказки за божества и магически трикове с бял фосфор (благодатен огън), за да си припомните, че кражбата и убийството са неморални? Ами изнасилването? В Библията не пише нищо за него. Това не е случайно, защото вярващите трябва да ни изнасилват с догмите си.

Нека се абстрахираме от конвенционалната религия. Какво ще стане ако аз си избера един ден, в който да поздравявам всеки с "Духът на Боб пристигна"? Със сигурност ще ме помислят за откачалка, особено когато обясня, че трябва да ми отвърнат с "Наистина пристигна", защото в противен случай са бездуховни и неморални не-човеци. Както казва поговорката:  заблудата на един човек е лудост, заблудата на няколко човека е култ, а заблудата на мнозинството е религия. Това е другото "прекрасно" нещо, свързано с тази "светла" традиция - не може да откажеш да участваш в нея. Има социално наказание. Ако решиш да не играеш по официалните правила, хората те смятат за странен, циничен, или арогантен, и съответно се държат с теб грубо, или те избягват.

Надявам се и аз да възкръсна, след като умра от досада. На човек не му остава друго, освен да си боядиса яйцата и да се чука.